Това зависи от начина на каране- градски или извънградски условия; от това какво масло е подбрано, от качеството на горивото и не на последно място от качеството на въздуха и въздушния филтър. Обобщено пробега е редно да варира между 8 000 и 12 000 километра.

Доливане с различно масло е възможно, но трябва да се внимава. Към момента на пазара има масла предвидени само за бензинови автомобили!

Ако беше нужна производителите щяха да са вписали тази необходимост в заводските препоръки. Важно е колко често се сменя маслото и какъв продукт се ползва. Превенцията е най-доброто лечение. Всеки сам преценява до колко ще се задълбочи в нея!

Една от функциите на маслот е да мие. То събира и задържа в себе си, страничните вещества, които се образуват в процеса на изгаряне. Това съкращава живота му и намалява ефективността му. При подобен казус трябва да се прецени спрямо изминатия пробег и степента на потъмняване дали е време за смяна.

Вискозитетът е мярка за съпротивлението на флуид срещу преместването на едни негови пластове спрямо други. Възприема се като „гъстота“ или съпротивление при изливане. Вискозитетът представя вътрешното съпротивление (напрежение) на флуида да изтича и може да бъде считан като мярка за триенето на флуида. Така водата е „рядка“, тъй като има малък вискозитет, докато маслото е „гъсто“, защото има голям вискозитет.

Вискозитета е определен от производителя на автомобила. Рядко е само един. По-често са няколко с определена смазочна норма- API SN или ACEA C2. Тук идва ролята на човека , които Ви продава маслото- било механик или друг. На база информацията за автомобила- пробег (ориентировачен или истински), разход на масло, шумове, подобрения и т.н. следва да се предложи подходящ продукт.

Производителя на автомобила е задал критерии, на които да отговаря маслото. Има “тънки”/”рядки” и “дебели”/”плътни” масла в един и същ вискозитет. SAE 5-w30 може да бъде с различна плътност, допуските са определени от SAE-съюз на автомобилните инженери или съюза, който тества и определя/дава вискозитета на едно масло. Също така маслата имат различни стандарти и спецификации предвидени за различни автомобили.

Краткият отговор е Импровизация с неясни последствия. Автомобило-производителите не случайно спускат изисквания, а при установяване на грешни решения си променят изискванията. Нашият екип следи и спазва всички тях с цел безопастност. Има и още една причина за това ни решение- ние не сме по-умни от екипа произвел колата!

Абсолютно да! Доливането или както още го наричат “опресняването” не елиминира смяната на масло.
Ако към работило такова 8000 км долеем 1 литър ново, всъщност флуида в мотора си е и стар, и с намалени качества.

Географските ширини са фактор, но по-скоро незначителен.

Категорично не. Гъстотата е определена от производителя. При по-новите коли рядко има повече от два вискозитета. Ако се налагаше сгъстяване на 150 000 или 250 000 км (пример), то щеше да го пише в книжката, която върви към колата (поне).

В следствие на нови тестове и разработки
каталозите за масла се обновяват периодично спрямо променените изисквания на автомобилните производители. По тази причина може да се каже, че он-лайн каталозите са за предпочитане.

Разликата е голяма! В голям процент от маслата с вискозитет SAE 10w-40 има минерално масло. То не е устойчиво на високи температури, има висока изпаряемост и е предвидено за автопарк, които излиза от употреба.
SAE 5w-40 все още е актуален вискозитет и много често е изградено от базово масло пълна синтетика. Това позволява елиминиране на изпаряемостта, висока защита при високи температури, осигурява бързо смазване при студен старт и т.н.

На този въпрос няма еднозначен отговор. Най-доброто за марката BMW не е най-подходящото за Peugeot. Екипът ни практикува по следния начин: преглеждаме (или знаем на изуст) изискванията на производителя, събираме информация за конкретния екземпляр и така определяме “най-доброто”.

Маслата потдържат определени стандарти. Те се задават от автомобилните производители. Зад всеки стандарт стоят определен пакет от съвсем конкретни добавки в определени количества от конкретен производител! С тях автомобилните производители гарантират защита на двигателя. Хомологираният стандарт е лицензиран такъв. Производителите на масла решават кой стандарт ще хомологират и кой не. Зад хомологацията стои издържан тест (на конкретния продукт с конкретния стандарт) от автомобилните производители и платен лиценз от производителя на масла за период от 3г. Това гарантира, сигурност на клиента, че тази формула отговаря абсолютно точно на изискванията зададени от произдовитела на автомобила. Хомологиран продукт може да се ползва и при гаранционен такъв!
Спецификацията е формула, създадена с различен пакет добавки (най-често по-евтин) отговаряща на определен стандарт. Тя не се тества от автомобилния производител. По-скоро се приема на доверие, че производителят на това масло гарантира покриване изискванията на определен стандарт.

Всеки автомобил има конкретни изсквания. Те не винаги са изразени в конкретен стандарт (пример: VW 504.00/507.00). Често може изискването да е SAE 5w-30 ACEA C3 или SAE 5w-30 API SN. При такива критерии е хубаво да се подбират продукти съдържащи повече стандарти в себе си. Това конкретно няма общо с колата, но е показателно за формулата на маслото. Колкото повече стандарти и/или спецификации толкова повече добавки и сигурност.

Защото след определен период на експлоатация губи свойствата си. Това подлага на риск изправността на двигателя.